Изграждането на една топлоизолационна система не може да стане без необходимите лепилно-шпакловъчни смеси. Тези смеси са предназначени за лепене и шпакловане на топлоизолационни плоскости, изработени най-често от експандиран полистирен /стиропор/. Възможността за дебелослойно лепене и шпакловане прави този материал предпочитан и лесен за работа.
В новите сгради топлоизолацията е задължителна. Но в старите квартали, където жилищата са строени преди 40-50 години, когато икономията на енергия не стоеше на дневен ред, е необходимо да се направи саниране.
Санирането освен до икономия на енергия води и до един по-комфортен климат на обитаване. То е инвестиция, която възвръща вложените средства с течението на времето.
ЗАЩО ТОПЛОИЗОЛАЦИЯТА СЕ ПРЕВЪРНА В НЕОБХОДИМОСТ?
Полагането на външна топлоизолация има за цел да намали топлообмена между вътрешната и външна околна среда и да прекъсне загубите на топлинна енергия, които идват главно от неизолираните външни стени. След направата на качествено саниране можем да постигнем повишаване на вътрешната температура с 8-10 градуса през зимата и намаляване с 6-8 градуса през лятото. Така могат да се спестят до 50% от разходите за отопление и климатизация.
Добре направената топлоизолация предпазва от негативните външни атмосферни влияния, като редом с това не позволява появата на мухъл и конденз по стените. Именно санирането е единственият ефективен начин за справяне с влагата и мухъла. Появата на влага и впоследствие мухъл е доста често срещан проблем, особено в жилища с наскоро подменена дограма. Причина за влагата по външните стени обикновено е образуването на конденз, който е резултат от температурните разлики в стената от вътрешната и външната страна. Предотвратяването на тези температурни разлики се постига чрез външната топлоизолация, която премества точката на замръзване от външната страна на стената на външната страна на изолацията. Така домът ви става едно уютно и добре балансирано място за живот.
Допълнителни предимства на санирането са значителното удължаване на живота на сградата, по-добрия и красив завършен вид, постигането на шумоизолиращ ефект и не на последно място- повишаването на пазарната стойност на вече енергоефективния имот. Това прави поставянето на външна топлоизолация една много разумна и изгодна инвестиция, която се изплаща за около 3-4 години от намаляване на разходите за топло- и електроенергия, след което носи реална печалба на собственика. Ето защо в наши дни при условията на непрекъснато растящи цени на енергийните източници, направата на топлоизолация се е превърнала в необходимост.
КАКВИ МАТЕРИАЛИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯТА?
Използването на качествени материали е задължително условие за изграждане на ефективна топлоизолация. Разбира се, качеството на материалите е неизбежно свързано и с тяхната цена. Основните материали за изграждането на една топлоизолационна система включват следните елементи: топлоизолационни плоскости, лепило, дюбели, армираща мрежа, шпакловка, мазилка. Заедно с лепилно-шпакловъчните смеси най-важните елементи за всяка топлоизолационна система са топлоизолационните плоскости (които определят основните характеристики като топлопроводимост, паропропускливост и т.н.) и мазилката (представляваща крайният, външен слой, влизащ в пряк допир с атмосферните условия, от който зависи дълготрайността, устойчивостта и естетическият вид на топлоизолацията).
ВИДОВЕ МАЗИЛКИ ЗА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ?
Съществен компонент в изграждането на една топлоизолационна система е мазилката - крайният слой, от който в огромна степен зависи дълготрайността и естетическият вид на топлоизолацията. Най-общо мазилките за топлоизолация могат да бъдат разделени на два основни вида:
- Сухи мазилки: правят се от естествени материали - на варово-циментова основа с различни добавки. Предимствата на този тип мазилки се свеждат до по-високата паропропускливост в сравнение с полимерните (сухите) мазилки, както и до значително по-ниската им цена. Основният недостатък е много по-ниската устойчивост на атмосферни условия. Сухите мазилки са влагоабсорбиращи, вследствие на което с течение на времето дъждовете и различните течове по фасадата (особено ако топлоизолацията е без метална обшивка) оставят трайни отпечатъци върху стената. Освен това този тип мазилки са слабо устойчиви и на слънчевите лъчи, които предизвикват промени в цвета и с течение на времето образуване на петна (особено при цветни мазилки).
- Готови (полимерни, силиконови) мазилки: произвеждат се на химическа основа (полимерна дисперсия в съчетание с изкуствени смоли и др. вещества). Този тип мазилки притежават отлична устойчивост на атмосферните условия - не абсорбират влага и не се влияят от слънчевите лъчи, като не нарушават естетическия си вид с течение на времето. Като техен недостатък може да бъде посочена преди всичко по-високата цена и по-сложния и трудоемък процес на полагане. Готовите мазилки изискват като основа два слоя шпакловка и задължително нанасяне на грунд преди мазилката, което оскъпява крайната цена за изпълнение на топлоизолационна система.
ВИДОВЕ ТОПЛОИЗОЛАЦИОННИ ПЛОСКОСТИ
Другият важен компонент за топлоизолационната система са плоскостите. Основните топлоизолационни плоскости, предлагани у нас, са следните:
- EPS (експандиран полистирен): известен е като стиропор. Представлява изкуствен органичен полимер, в състава на който влизат около 95% въздух и 5% полистиренови сфери, в които той е затворен. Основното му предимство е високата паропропускливост (µ=25-40).Топлопроводимост λD 0,039 – 0,040 W/Mk.
- EPS-Neopor (графитна изолация): представлява EPS, към който са добавени графитни частици. Графитът отразява инфрачервените и UV-лъчите, като по този начин силно намалява топлопроводимостта. EPS-Neopor съчетава ниска топлопроводимост (с коефициенти подобни на тези на XPS - λD 0,029 – 0,032 W/mK,) и добра паропропускливост.
- XPS (екструдиран полистирен): базира се на същия полимер като EPS, но с различна технология на добиване (в състава му влизат 3% твърдо вещество и 97% газ). XPS се характеризира с много добри топлоизолационни свойства (λD 0,030 W/mK,), значителна плътност и якост като материал. Основен недостатък е ниската паропропускливост (µ=170-200).
- Каменна вата: естествен, влакнест продукт. Получава се чрез специална технология на разтопяване на вулканични скали, от които се изтеглят нишки, впоследствие споени със специални примеси (смоли и силиконови съединения). Каменната вата притежава добри топлоизолационни свойства (λD 0,030 W/mK) и отлична паропропускливост (µ=1). Технологичният процес на монтаж обаче е по-сложен в сравнение с останалите топлоизолационни плоскости, което оскъпява крайната цена на топлоизолационната система.
КАК СЕ МОНТИРА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯТА?
Правилният монтаж на една топлоизолационна система е от съществено значение за нейната ефективност. Технологичната последователност на отделните процеси по изграждането на една топлоизолационна система, са следните:
1. На първо място е правилното позициониране на топлоизолационната система - точното определяне на нивото, откъдето изолацията трябва да започва и нейната височина. Задължително условие е топлоизолацията да захваща долната и горната плоча (при положение, разбира се, че долния и горния апартамент не са изолирани. Така например, при панелните жилища (които са със стандартни размери) височината на изолацията се определя така: 2.60 m (вътрешна височина) + 2 плочи x 0.20 m + 0.10 m застъпване = 3.10 m.
2. След правилното позициониране на топлоизолационната система се пристъпва към инспектиране и подготовка на стените за лепенето на изолационните плоскости - отстраняване на напукана мазилка и други компрометирани от влагата и влиянието на атмосферните условия елементи; запълване на фуги, цепки и др.; грундиране - където е наложително.
3. Лепене и дюбелиране на топлоизолационните плоскости - лепенето на изолационните плоскости е основният етап, който в най-голяма степен определя ефективността и дълготрайността на една топлоизолационна система.
ПРАВИЛА ПРИ ЛЕПЕНЕТО НА ТОПЛОИЗОЛАЦИОННИ ПЛОСКОСТИ
- На първо място е изборът на качествено лепило, изрично предвидено за лепене на топлоизолационни плоскости.
- Нанасяне на лепилото върху плоскостите на линейно-точков принцип (непрекъсната линия по краищата и няколко топки във вътрешността), възпрепятстващ оставането и циркулацията на въздух между топлоизолацията и стената. За да може въздухът между стената и листа да излезе при залепването, е редно някъде в рамката от лепило да се остави малък отвор.
-Задължително е топлоизолационните плоскости да се лепят на принципа на зидарията, т.е. с разминаване и застъпване по ъглите, което е условие за здравината и устойчивостта на топлоизолационната система. Препоръчва се поставянето на топлоизолационните плоскости да започне от долу на горе, за да се избегне евентуалното им разместване и увисване, което може да доведе до получаване на топлинни фуги между тях и последващо нарушаване на целостта на завършващото покритие (напукване). В зависимост от повърхността на стената топлоизолационните плочи се намазват целите или частично с помощта на гребен, а когато е необходимо с различни по големина топки лепилна смес.
След залепването на плочите лепилно-шпакловъчната смес трябва да се изчака да изсъхне за около 48 часа в зависимост от атмосферните условия.
- Дюбелирането на залепените топлоизолационни плоскости става след изсъхване на лепилото - обикновено на следващия ден или след няколко часа, в зависимост от спецификата на самото лепило, атмосферните условия или други фактори. Броят на дюбелите е обикновено 10 на 1 кв. м при следното разположение: по един в четирите края и един в средата.
- Нанасяне на шпакловка и армираща мрежа - нанасянето на шпакловката заедно с армиращата мрежа става от горе на долу, като особено важно е отделните мрежи да се застъпват с поне 10 см, което предотвратява напукването и падането на мазилката. От съществено значение е мрежата да бъде загъната и залепена към стената по краищата на изолацията (особено в горния и долния край), с което се възпрепятства проникването на влага и въздух и допълнително се укрепва топлоизолационната система.
След изсъхване на шпакловката, ако е наложително се нанася втора ръка шпакловка (напр. при последващо полагане на полимерна мазилка или наличие на неравности и грапавини, затрудняващи полагането на мазилка).
- Монтаж на метална обшивка: преди нанасянето на крайния слой - мазилката, е препоръчително над изолацията да бъде монтирана метална обшивка. Това предпазва изолацията от неизбежните течове по стената при валежи, които силно нарушават естетическия вид на топлоизолацията (особено при топлоизолационни системи със суха мазилка), а с течение на времето е възможно влагата да наруши замазката в горния край на изолацията и да проникне зад нея, което е фатално за ефективността на топлоизолационната система. Обикновено обшивката се прави от специални профили от поцинкована ламарина, които се захващат за стената с дюбел-пирони. Задължително е между обшивката и стената, както и по снадките между отделните профили, да бъде положен плътен слой от силикон.
- Мазилка: финалният етап от монтажа на топлоизолационната система е полагането на крайния слой - мазилката. Тя се нанася върху добре изсъхнала основа и при подходящи атмосферни условия. Структурираните мазилки (т. нар. драскана мазилка) могат да се структурират по три начина: вертикално, хоризонтално или кръгообразно.
КАКВО ПРЕДЛАГАМЕ НИЕ?
При нас ще намерите качествени лепилно-шпакловъчни смеси за топлоизолационни системи, които са продукт на най-модерните технологии в бранша. Те са предназначени за работа с различни фасадни топлоизолационни плоскости /от EPS, XPS, минерална вата, корк/, както и за полагане на армирана със стъклотекстилна мрежа защитна шпакловка.
Част от продуктите са с характеристики изцяло на лепило, а други – на лепило-шпакловка. И двата вида са застъпени в номенклатурата ни под марката MASTERHAUS, произведени специално за нашата фирма. В тази група присъстват и доказани марки като WEBER, CERESIT, ROFIX, CAPAROL, BORO.
Цените са изгодни.
