Гипсовите шпакловки намират сериозно приложение в строително-ремонтните дейности. Преди да се спрем конкретно на тях, е редно да внесем повече яснота относно това що е гипс и що е шпакловка.
Гипсът е минерален строителен материал. Той се възприема от мнозина като продукт на модерните времена, но всъщност се използва в строителството още от древността. Довършителните материали на негова база присъстват традиционно в измазването и покриването на фасади, стени и тавани, като създават екологична „дишаща” среда. Декоративните гипсови елементи пък завършват облика на фасадите и интериора, придавайки им палитра от качества - от пищност до класическа изтънченост. Съвременните сгради разчитат на гипсовите продукти и за изграждане на конструктивни елементи като разделителни стени, окачени тавани и повдигнати подове.
КАК СЕ ПРАВИ ГИПС?
Изделията от гипс са широко използвани в пластичните изкуства, медицината и строителството, но знаем ли откъде идва белият материал? В природата гипсът е кристален минерал, който се образува от седиментните скали при изпаряване на водата в затворени морски лагуни. Натуралният му цвят не е задължително бял, а варира от розов до кафяв, жълт и сив. Белият строителен гипс се получава чрез загряване на природния минерал до температури от около 150°C, при което се изпарява над 75% от съдържащата се вода. Впоследствие полученият материал се стрива на прах, който е изходна суровина на множеството базирани на него продукти. Гипсът е паропропусклив и регулира влажността в помещенията, няма мирис и е напълно безвреден. Тези му качества го правят екологично чист материал, отличен избор за създаване на здравословна среда на живот.
ГИПСЪТ СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ ОТ ВРЕМЕ ОНО
Примесен с вода, минералът се използва като строителен материал още преди 9000 години в Мала Азия и Сирия. Гипсовите мазилки тогава се използват за покриване на стени и запълване на пукнатини, а гипсовият хоросан служи за свързващ материал на тухлените зидарии. Преди 5000 години египтяните го използват при построяването на величествени монументи като Хеопсовата пирамида, за да уплътнят положените каменни блокове. В древните култури гипсовият прах се смесва с вода, пясък и животинска козина и с получената смес се измазват стените от плет - подобно на измазаните с кал плетове на старите български къщи. Древните гърци също използват гипс, като извайват полупрозрачни „стъкла” за храмовете си.
През късния Ренесанс гипсовата мазилка добива популярност като Парижка, тъй като след големия пожар в Лондон през 1666 г. Кралят слънце Луи IV разпорежда всички дървени къщи във Франция да се измажат с гипс - материал с много добра пожароустойчивост. Изпълняването на заповедта се улеснява от огромните залежи на минерала в Монмартр, в близост до Париж. По това време, както и по-късно при барока и класицизма, гипсовите декоративни елементи са широко използвани за украса в интериора и екстериора, най-често боядисани в пищно златно.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ГИПСА
Приложенията на гипсовите материали и продукти днес са сходни с тези от предходните векове и епохи, като се усъвършенстват основно техническите им характеристики. Най-общо, можем да ги разделим в две групи. Първата се състои от различни свързващи и довършителни смеси за мазилки, шпакловки и лепила, а втората – от крайни продукти като различните гипсокартони, гипсофазери, тухли с гипсово покритие, гипсови блокчета и декоративни елементи.
Най-разпространените приложения на гипсовите смеси са за изпълнение на различни видове мазилки, шпакловки, както и за гипсови лепила, които се предпочитат при строителство с гипсови елементи.
КОГА СЕ НАЛАГА ШПАКЛОВКА?
Днес съществуват съвременни материали за направа на зидария, на стени и по-качествени кофражи. Дебелите хастарни мазилки от варовик намират все по-широко приложение за сметка на тънкослойните декоративни мазилки. Съвременните материали за шпакловане до такава степен улесняват работата, като освен всичко останало направената по този начин шпакловка е качествена. Това се гарантира допълнително от надеждността на материалите. Сред основните предимства на новите материали е опростената подготовка на разтвора. Гарантира се получаване на такъв разтвор, който притежава оптимални качества за полагане на шпакловката.
Шпакловката е последното финишно покритие преди боядисване. Тя има за цел да изправи и най-малките кривини по стените. Дебелината на шпакловката не бива да надвишава 10 мм.
Шпакловките са предназначени за постигане на геометрично прави и идеално гладки стени и тавани. Според състава им, те могат да се използват в сухи или влажни помещения.
Шпакловката е почти винаги наложителна, ако стената трябва да се боядиса или облепи с тапети. Сцеплението на тапетите с гладката и шлифована повърхност е по-добро, а връзката между основата, лепилото и тапета е по-здрава. Попиваемостта при шпаклованата стена е равномерна и тапетите залепват качествено. Ако стената не е шпаклована и особено, ако тапетите са тънки, грапавините и петната на основата ще прозират. Когато повърхността на стените е качествена или тапетите са плътни, дебели и релефни, шпакловка може да не се прави.
ВИДОВЕ ШПАКЛОВКИ
Шпакловките са сухи смеси, разреждащи се във вода или готови за използване пастообразни вещества. Има два вида шпакловки - изравняващи и финишни. Изравняващите са предназначени за предварително изравняване на повърхността и запълване на по-големи пукнатини и дупки.
Най-често сухите шпакловки са на база гипс или цимент, модифицирани с полимери и различни химични добавки. Те повишават техните адхезионни свойства (сцеплението между частиците), гарантират равномерно изсъхване и еластичност на целия слой.
КАК СЕ ПРИГОТВЯ СМЕСТА ЗА ШПАКЛОВАНЕ?
Шпакловъчната смес се изсипва постепенно в предварително измерено количество студена вода и се разбърква с помощта на електрически миксер до получаването на хомогенна смес. Оставя се да узрее 10 минути и се разбърква отново. Препоръчително е да се разбърква със скорост между 400 и 800 оборота в минута, за да не се вкарва въздух в сместа. Консистенцията на сместа се съобразява с конкретните условия, но е задължително тя да бъде еднаква за целия работен обект.
Дебелината на първия слой, който се нанася, не трябва да надвишава 10 мм. Слоят трябва да бъде еластичен. Това спомага да не се свие и разпука повърхността след изсъхване. Следващият слой от финишна шпакловка е не повече от 1-2 мм. Общата дебелина от двата слоя не трябва да е по-голяма от допустимата за дадена марка шпакловка. Подготовката за нанасяне, както и характеристиките на видовете шпакловки са описани в инструкциите на всеки производител. След подготовката на сместа различните шпакловки са годни за приложение в различен период от време (отворено време). При по-голямо отворено време, не се получава преждевременно изсъхване. Има достатъчно време за работа, не се налага често приготвяне на нови порции и се намалява разхода на материал.
КАКВИ ИНСТРУМЕНТИ СА НУЖНИ ЗА ШПАКЛОВАНЕТО?
За безпроблемна и бърза шпакловка се препоръчва използването на шпакла и маламашка от неръждаема стомана. За изравняване на вътрешните ъгли се използва специална шпакла с две перпендикулярни една на друга плоскости. Външните ъгли се оформят, като се нанесе шпакловка първо от едната страна, а после се прави окончателно изравняване от другата страна с обикновена шпакла.
КАК СЕ ПРАВИ ШПАКЛОВКА?
Шпакловката се нанася на равномерен и тънък слой върху основата. Тя е необходима преди финалното покритие, независимо дали то е боя или тапети.
Започва се с грундиране- подготвителна операция, която осигурява уеднаквяване на основата и улеснява полагането на следващото покритие. Синтетичните смоли, които се съдържат в грунда, укрепват връзките между отделните частици и така заздравяват основата. Нанесеният слой с баданарка или с мече образува фино покритие, което намалява попиваемостта на основата. След като грундът е изсъхнал, което става за около 4-6 часа, може да се пристъпи към нанасянето на първия слой шпакловка.
Определени изисквания също има и при разбъркването на сухите строителни смеси. В зависимост от вида и предназначението им, те се бъркат на по-бавни или по-бързи обороти. При бавно разбъркване на сместа не се вкарва въздух в материала и така при нанасянето му върху основата, за която е предназначен, той е гладък и лесен за работа. Много важно условие за постигането на добър краен резултат е също така узряването на сместа. След като първоначално се разбъркат с вода, някои от съставките на сухите строителни смеси не се активират веднага. Необходимо им е известно време да останат под въздействието на водата и въздуха. За различните продукти това време е различно и производителите стриктно го отбелязват върху опаковките. За да достигне сместа своите най-добри показатели, тя трябва да се разбърка отново. Едва тогава може да се пристъпи към същинската работа – нанасянето на сместа върху повърхността. С шпаклата или мистрията се поставя материал върху единия край на маламашката. С леко натискане, като се започне отдолу нагоре се разнася материалът. Това може да се направи повече от веднъж. След като се нанесе достатъчно материал, се започва шпакловане. Маламашката се почиства с шпаклата, така че върху нея да не остава материал. След това с кръгови движения под ъгъл от 30° само в едната посока се започва изглаждането на стената. След изсъхване на първия изравняващ слой на шпакловката всички неравности по стената се заравняват и шлифоват с шкурка.
С четка се отстранява прахта от стената, за да се осигури по-добро сцепление между двата слоя и след това се нанася вторият завършващ слой. За финишното шпакловане се използва нова шпакловка. Тя е предназначена за изглаждане на повърхности на стени и тавани на закрито. Максималната дебелина на слоя е 2 мм. И при разбъркването на тази смес важат същите правила, както и при предишната шпакловка – разбърква се на бавни обороти и се изчаква около 5 мин.
КОЛКО ВРЕМЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА СМЕСТА?
При съхраняването на сместа в добре затворен съд тя може да бъде използвана 24 часа. Съставките на сместа предполагат едно малко по-дълго време за съхнене – около 24 часа на 1 мм слой. Естествено, времето за съхнене изключително зависи от температурата и влажността на околната среда. Препоръчително е, когато се пристъпва към шпакловане, температурата да е над 10 градуса. Това е важно, тъй като сухото строителство позволява работа и през зимата, но при шпакловането трябва да се следи за температурата. Иначе се рискува фугата да се напука след време.
С ГИПСОВИТЕ ШПАКЛОВКИ СТЕНИТЕ "ДИШАТ"
Шпакловането с гипсови продукти се използва като по-фин довършителен слой на вътрешни варо-циментови мазилки, бетонови стени, панели, гипсокартон, гипсофазер и гипсови блокчета. Основата на полагане трябва да бъде стабилна, суха и равна. При много порьозни материали или по-стари мазилки е задължително предварителното полагане на грунд. Гипсовите шпакловки се използват за фино изравняване на повърхностите на помещенията чрез попълване на драскотини и фуги. Те позволяват „дишане” на конструкцията и създават основа, достатъчно гладка за полагане на бои и тапети.
Модерните шпакловъчни смеси предоставят отворено работно време от около един час, което позволява забъркване на по-големи количества за по-големи площи. Високото качество, еластичност и пластичност правят шпаклованите площи много лесни за по-нататъшна обработка.
Общото правило при нанасяне на шпакловката, както и при мазилката, е да се започне от тавана, за да не се разваля вида на вече шпаклованите стени. Обикновено се минава една ръка със смес в съотношение гипс към вода 1:1 и втора – с по-фина смес със съотношение 1:2, с която се запълват и най-фините неравности.
КАКВО ПРЕДЛАГАМЕ НИЕ?
При нас можете да намерите гипсови шпакловки и от двата вида- изравняващи и финишни. Различия има и в разфасовките, които са от 15 и 20 кг. Шпакловките са подходящи за изглаждане на повърхности и основи с различни покрития, които са отразени в персоналните им технически карти.
Продуктите в тази група са от марките WEBЕR, KNAUF, BORO, CERESIT, BAUMIT, ТЕРАЗИД.
Цените са изгодни.
