Циментът представлява хидравлично свързващите вещества в групата на свързващите вещества като една от двете основни групи строителни материали. Във всичките си разновидности циментът може да се втвърдява както на въздух, така и във водна среда. Има и въздушно свързващи вещества, към които се числят хоросанът /варта/ и строителният гипс. Свързващите вещества са прахообразни материали, които се смесват с вода и образуват пластична маса, а тя от своя страна след определен период от време се втвърдява.
Другата основна група строителни материали освен свързващите вещества са инертните материали. Към тях спадат пясъкът, камъните, дървото, металът, тухлите и др. Инертните материали представляват същността на строителната конструкция и я изграждат изцяло, а свързващите вещества ги спояват в едно цяло и превръщат постройките в стабилни и безопасни инженерни съоръжения.
Циментът е един от строителните материали, които се използват масово, защото е с фундаментална важност. Познат е дори и на хората, които никога не са се занимавали със строителство.
Както вече отбелязахме, циментът спада към минералните свързващи вещества, които са познати отдавна на човечеството и се прилагат за строителни цели и в наши дни. Циментът се използва за производството на строителни разтвори и бетонни изделия, бетонни и стоманобетонни конструкции.
КАКВО СЕ РАЗБИРА В СТРОИТЕЛНАТА ПРАКТИКА ПОД ЦИМЕНТ?
В строителната практика под цимент се разбира т.нар. портландцимент, тъй като той е най-широко използваната разновидност на цимента. Портландциментът е хидравлично свързващо вещество – при смесването си с вода образува пластична маса, която след отлежаване се втвърдява и има способността да увеличи и запази якостта си. Дълготрайността на получения продукт и сравнително малките разходи за неговото производство са предпоставка за широката употреба на циментите в строителството.
Циментът няма самостоятелно (индивидуално) приложение, но се явява важен изходен компонент за производството на много композиционни материали на негова основа: строителни разтвори, различни видове бетон, сухи строителни смеси. Свойствата на тези нови материали пряко зависят и се формират на база на свойствата на цимента – от смесването на изходните съставки до последващото свързване и образуване на циментовия камък.
ОТКЪДЕ ИДВА ИМЕТО ПОРТЛАНДЦИМЕНТ?
За първи път циментът е патентован от англичанина Джоузеф Аспдин през 1824 г., а името „портландцимент” се дължи на неговия сив цвят, който силно наподобявал цвета на скалите край британския град Портланд. В наши дни циментът и неговите разновидности са в основата на съвременното строителство. С негова помощ се изпълняват бетонни и стоманобетонни конструкции за всички видове строителство – на жилищни и обществени сгради, промишлени сгради и съоръжения, както и транспортни и хидротехнически съоръжения. Циментовият бетон в продължение на почти цял век е може би най-разпространеният строителен материал и има голяма вероятност тази тенденция да не се промени и през настоящия ХХI век.
КАК СЕ ПРАВИ ЦИМЕНТ?
Портландциментът се получава при съвместното смилане на портландциментов клинкер и гипс (до 5 %). Често в практиката за постигането на определени цели се добавят и минерални добавки като трас, вулкански туфи, гранулирана доменна шлака, варовик, ТЕЦ-ови пепели или микросилициев прах. Клинкерът, който е основната суровина за производството на цимента, се получава при изпичането до стопилка на финодиспергирана смес от варовик и глина и други материали – мергели, пиритни угарки, доменна шлака и други. Технологичният процес на циментовото производство се състои от четири основни и последователно осъществявани етапа:
1. Подготовка на суровините и суровинната смес, включваща добиване, натрошаване и смилане на суровинните компоненти, хомогенизацията и корекцията на суровинната смес.
2. Изпичане на сместа за получаване на циментовия клинкер и охлаждането му, подготовка за изгаряне на горивото за изпичане.
3. Получаване на цимент – съвместно смилане на клинкер, гипс и добавки.
4. Съхраняване на цимента, опаковане и експедиране.
Портландциментовият клинкер е основен компонент за цимента (със съдържание в цимента между 50 и 100%). За получаването на клинкера се използват основно естествени скални материали, които след трошене и смилане образуват суровинната смес. Обикновено тази смес има приблизително следния състав: 70% варовик, 20% мергел и дънни пепели, 10% коригиращи добавки – основно желязосъдържащ материал, пясък. Суровините, необходими за производството, се добиват в открити кариери.
КАКВИ СА МЕТОДИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЦИМЕНТ?
В зависимост от начина на приготвяне на суровинната смес съществуват основно два метода за производство на цимент – мокър и сух. При мокрия метод смилането на варовика, глината и коригиращите добавки става в топкови мелници с добавянето на значително количество вода, в резултат на което се получава водна суспензия (шлам). При сухия метод смилането и хомогенизирането на суровинната смес става в сухо състояние. Всеки от тези два метода има своите плюсове и минуси.
ВИДОВЕ ЦИМЕНТ
Портландциментът от редовното производство на циментовите заводи не винаги може да удовлетвори изискванията при производство на изделия и конструкции от бетон и стоманобетон. Поради тези по-специфични изисквания към свойствата на използваните цименти за направа на бетон се добавят и специални свойства с помощта на различни добавки.
Пуцоланов портландцимент: получава се при съвместното смилане на портландциментов клинкер, трас (20-40%) и природен гипс. Отличава се с: по-голяма водопотребност от портландцимента (28-35%); по-бавно нарастване на якостите в ранна възраст; голяма водоустойчивост и водонепропускливост; по-малка мразоустойчивост. Използва се за бетонни и стоманобетонни елементи, намиращи се под вода или при голяма влажност, които обаче не са подложени на замръзване.
Шлакопортландцимент: продукт на съвместното смилане на портландциментов клинкер, гранулирана доменна шлака (20-50%) и природен гипс. За шлакопортландцимента са характерни голяма водоустойчивост, водонепропускливост и мразоустойчивост. Този вид цимент също има приложение при бетонните и стоманобетонните конструкции, намиращи се под вода или при голяма влажност, но за разлика от пуцолановия, шлакопортландциментът е подходящ и за конструкции, подложени за замръзване.
Бързовтвърдяващ се цимент: тази разновидност на цимента се получава при много ситно смилане на портландциментов клинкер, активна минерална добавка и гипс. Съдържанието на трикалциев алуминат е малко по-високо в сравнение с портландцимента. Този цимент втвърдява бързо в ранна възраст и отделя повече топлина от портландцимента. Подходящ е за бетонни и стоманобетонни елементи за сглобяемото строителство, за бетониране при зимни условия, а също и за укрепителни работи.
Глиноземен /алиминиев/ цимент: суровините за производството му са варовик и боксит (алуминиева руда). Основният минерал, който се получава е еднокалциев алуминат. Втвърдява много бързо, като стандартна якост добива на третия ден. Също както при бързовтвърдяващия се цимент при свързването на бетонната смес се отделя значително повече количество топлина. Поради тази причина се препоръчва и за работа през зимата. Глиноземният цимент се използва главно за възстановителни работи в аварийни ситуации – след природни бедствия.
Бял и цветни цименти: сред изискванията при производството на бял цимент са суровините за него да не съдържат големи количества дижелезен триоксид и манганов оксид и смилането на клинкера да се извършва с много твърди тела от легирана стомана. Цветните цименти се получават чрез оцветяване на белия цимент или портландцимента. Приложението на тези цименти е за мозайки, декоративни мазилки, пана, облицовъчни плочи.
Сулфатоустойчив портландцимент: получава се чрез съвместното смилане на портландциментов клинкер с определен минерален състав и гипс (SO3≤3,5%). Сулфатоустойчивият портландцимент се прилага за направа на бетонни и стоманобетонни конструкции, подложени на повишена сулфатни йони в агресивна среда. Препоръчва се и за бетони, намиращи се при условията на променливата зона на хидротехнически и други съоръжения, където са подложени на периодично мокрене и съхнене, замразяване и размразяване.
Нискотермичен цимент: получава се чрез съвместно смилане на портландциментов клинкер с определен минерален състав, минерални добавки и гипс (SO3≤3,5%). Изискването към минералния състав на портландциментовия клинкер е съдържанието на алит да не надвишава 50%, а съдържанието на трикалциев алуминат – 5%. Нискотермичният цимент освен с намалено топлоотделяне (екзотермия) се характеризира и с бавно нарастване на якостта в ранната възраст, с повишена сулфатоустойчивост и понижена мразоустойчивост.Употребата му се препоръчва при направа на едроразмерни (масивни) бетонни и стоманобетонни части и съоръжения като едроразмерни фундаменти на високи сгради, бетонни язовирни стени и други.
КАКВО ПРЕДЛАГАМЕ НИЕ?
При нас можете да откриете цименти от марките DEVNYA CEMENT, SIKA, BORO, ТЕРАЗИД.
Цените са много изгодни.
