Лампата с нажежаема жичка е уред, който се използва за получаване на изкуствена светлина от нагрят проводник чрез протичане на електрически ток. Масово е наричана крушка заради крушовидната форма на класическия вид. Лампата с нажежаема жичка е първият електрически източник на светлина, познат на света. Откриването на първата крушка се приписва на Томас Алва Едисън, а създател на първата лампа с нажежаема жичка е Александър Лодигин. Унгарската компания TUNGSRAM пък въвежда в експлоатация волфрамовата жичка, която се използва и до днес. При нас ще откриете продукти на този реномиран производител в бранша.
Волфрамовата жичка работи много по-ефективно и има по-дълъг живот. От нея зависи какъв ще е цветът на светлината и какво ще е нейното количество. При температура от 2700°С се излъчва ярка светлина (бяла светлина). В 75 и 100-ватовите крушки температурата е приблизително 2550°С. Тази температура на нишката може да предизвика много голямо топлинно излъчване, при което се отделя и много видима светлина.
Основната фотометрична величина при лампата с нажежаема жичка е светлинният поток, който представлява електромагнитно лъчение. Жичката в лампата се нагрява при протичане на електрически ток. Тя трябва да бъде изработена от проводник с високо съпротивление, затова най-често се използва волфрам. Температурата трябва да се повиши до хиляди градуси, за да се достигне до излъчване на светлина, като само част от нея се вижда от човешкото око. По-голям дял имат инфрачервените лъчи. Голяма част от енергията се използва за топлопроводимост и топлоотдаване, което в случая е излишно и се явява като допълнителен разход на електроенергия. За да се получи „бяла“ светлина, температурата на проводника трябва да се увеличи още повече. Това е причината да се използват метали, които са с висока точка на топене. При волфрама тя е 3410°С.
При лампата с нажежаема жичка има един основен недостатък. Загубата на енергия е огромна. Около 95% от нея се отделя като топлина и само 5% се превръща във видима светлина. За да успее да произведе дадено количество светлина, лампата с нажежаема жичка трябва да консумира много повече енергия от други алтернативни осветителни тела. При луминесцентната лампа коефициентът на полезно действие /КПД/ е между 7 и 15%. LED (светодиодите) са с още по-висок КПД, но те са по-скъпи и това ги прави по-малко предпочитани.
Лампите с нажежаема жичка от дълго време са най-масово използваните за осветление на дома, макар че напоследък все повече започват да навлизат и алтернативни продукти на други технологии.
КОНКУРЕНТНИ ЛИ СА ЛАМПИТЕ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА?
Лампите с нажежаема жичка са един от трите най-популярни вида осветление. Другите два са флуоресцентните лампи и светодиодното осветление /LED осветление/. Има привърженици на всеки от трите вида, като някои даже твърдят, че самата светлина, която излъчват, е различна. Това може да е било така, но с последните модификации и нововъведения в светлинните източници се постига почти еднаква светлина и при трите вида. В крайна сметка се цели най-вече икономичност и някои от недостатъците могат да се преглътнат, като се има предвид, че ще ни спестят известни разходи за електроенергия, която и сега не е особено евтина, но в следващите години със сигурност ще поскъпне драстично. В последните години усилено се говори за намаляване консумацията на ел.енергия, като по този начин се цели да щадим природата и атмосферата и същевременно да бъдем полезни най-вече на себе си.
ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ НА ЛАМПАТА С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА
Плюсове:
- Много ниска цена
- Близка до спектъра на слънцето светлина
- Липса на видимо трептене
Минуси:
- Малък живот – около 1000 часа
- Излъчване на топлина
- Висока консумация на енергия
Безспорно най-малка първоначална инвестиция ни е нужна при крушките с нажежаема жичка. Около 5 лева ще ни бъдат достатъчни за осветлението на един средностатистически български апартамент. Именно това е причината все още много хора да им гласуват доверие въпреки започналата поетапна забрана, наложена от Европейския съюз. Все пак те си остават традиционният източник на светлина в дома. Имайте обаче предвид, че поради факта, че 95% от енергията при тях се превръща в топлинна, те са неподходящи за лампи с нежни абажури – хартиени или копринени.
КАКВО Е ЦОКЪЛ И КАКВО СЕ ОЗНАЧАВА С НЕГО?
Вече отбелязахме, че цокълът представлява винтова резба и служи за свързване на лампата към електрическата мрежа. Според типа на конструкцията, лампите имат различни цокли. За да се ориентирате в тях, ще ви помогне маркировката.
Първата буква посочва типа на цокъла. В устройствата за домашно осветление се използват основно:
Е – цокъл с резба (Едисон)
G – цокъл с изводи
Числото в обозначението на цокъла указва диаметъра на резбата или разстоянието между изводите.
Малките букви в края посочват количеството контактни пластини, изводи или гъвкави връзки (само за някои типове):
s – един контакт
d – два контакта
Понякога към първата буква се прибавя още една уточняваща буква U, обозначаваща, че това е енергоспестяваща лампа. Светодиодните лампи за домашно осветление имат стандартни резби, които стават за повечето фасунги.
Е10 – това е най-малкият резбови цокъл. Обикновено се използва за крушки за джобни фенерчета и лампички за гирлянди.
Е14 – т. нар. крушки-миньонки. Използват се за нощни лампи, стенно осветление и др. За такъв цокъл се предлагат и светодиодни лампи с най-разнообразна форма.
Е27 – осветителните крушки с такъв резбови цокъл са най-разпространени и влизат в стандартните фасунги. Светодиодните лампи с подобен цокъл също могат да се поставят в стандартните фасунги.
Цокли с изводи
GU10 – има удебеления в краищата на изводите и се поставя със завъртане. Тези лампи обикновено се използват за поставяне на тавана.
GU5,3 – най-често се среща при халогенните лампи за акцентирано осветление. С такъв цокъл се предлагат и светодиодни лампи.
